Самота
Не, моля те, не ми се доверявай
и недей да ме гледаш така.
Сърцето си на мене не предавай,
без жал ще го смачкам сама.
Да, сериозна съм, не се съмнявай,
спри да ме гледаш все едно си куче,
недей да ми вярваш, не ме обвинявай,
така свикнах и не мога да се отуча.
Отдавна само наранявам всеки,
който има смелостта да ми се отдаде.
Може би така ще страдам вовеки,
но омраза в погледа ми се чете.
Не обичам да обичам идеали празни,
не обичам да ме обичат и мен,
казват, че тъгата е заразна
и сама ще съжалявам някой ден.
Но сега не се интересувам от това,
омразата ме кара да живея самотна,
по желание обрекох се на самота,
избрах аз своята присъда доживотна.
23 май 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар