Мизантропия

Горчиви устни ме целуват в нощта,
самотата е, напомня ми, че съм сама...
Човека, когото толкова исках изгоних,
не поисках при себе си да го задържа,
въпреки сълзите, които после пророних
знам, че дори сама ще издържа...

От самотата не искам да се откъсна,
не желая връзката си с нея да прекъсна.
Чувствам се добре сама, без емоционалност,
която ни прави роби на нас самите.
Една част от мен копнее за тази баналност,
но празнотата и запълвам с мечтите.

Самотата ме обгръща с топли длани,
а нейната прегръдка лекува всички рани.
Откъсната от света аз живея ден за ден,
не се страхувам от смъртта предизвестена,
капчици чувства се изпаряват от мен,
остава ми само мизантропията втълпена...