Мисли

1.
На кого му пука, че Земята се върти,
след като знаем, че никога
няма да се срещнем аз и ти?

На кого му пука, че сълзите ми текат,
след като знаем, че няма
друг като теб на скапания свят?

Защо сама се опитвам да се срежа?
Кръвта не измива яда на паяка,
когато скъсат неговата мрежа...

Защо сама искам да се утеша?
Аз знам, че е невъзможно...
Няма утеха за толкова тъга...

И все пак дигам лице наранена
и крещя на живота в лицето:
"Ще живея дори и сломена!

Ще живея дори да съм вечно сама!
Ще живея напук на всички!
Няма да се удавя в собствената си тъга!"


* * *


2.
Омразата прелита над главата ми,
омразата се цели право в сърцето,
но не ще и позволя да го завземе,
не ще и позволя да го погуби...

Болката расте вътре в мен,
а я усещам почти физически...
Но не ще и позволя да ме завземе,
не ще и позволя да ме погуби...

Проблемите притискат живота ми,
няма спокойствие сякаш за мен
и все пак няма да им се дам,
доброволно не ще им се предам.

Чуждата злоба тегне над мен,
чуждата злоба ми спира дъха.
Не ще и позволя да ме завземе,
не ще и позволя да ме погуби...

Но любимите хора ми обръщат гръб...
Оставят ме сама да живея сега...
Мисълта за това ме побърква...
Настъпва мрак, пада завесата...


* * *


3.
Кървясали очи поглеждат мрака,
стомах шумно къркори от глад.
Бели зъби от студ тракат,
а душата пържи се в собствен ад.


* * *


4.
Тъмна нощ.
Студена плът.
Тишина.
Много кръв.
Смъртта.