Празно

А ти си тръгна, сега денят е прашен,
сега денят ми в мъката се дави.
Без теб живота ми изглежда страшен,
но не можем нищо да направим...

Обичах те, обичаше ме също ти,
защо така със теб се наранихме?
Сега сме чужди, сиви, зли...
А любовта сами затрихме.

Сама се взирам в прашната реалност,
а болката от мене си отива.
Взирам се в себе си, адски банално,
но до вчера беше още жива.

Сега си тръгна, няма я отровата,
която след теб се появи.
Ти си тръгна, тръгна си и злобата,
а ти живота си затри...

Отиде при фалшиви ласки, обещания,
в свят измислен, пълен с лъжи.
Пропиля времето и вместо покаяние,
ти моята любов уби...

Сега ме нямаш, искаш да се върна,
а сам издигна помежду ни летва
и щом сълзите ти отново зърна,
в сърцето ми вече нищо не трепва...