Обичах

Обичах те, нищо не исках, за нищо не питах...
Обичах, може би напук на живота, все тъй студен и суров.
Обичах! Между белоснежни облаци прелитах,
нищо не ми трябваше, само една дума - любов.

Обичах те! И беше лудо и прекрасно да те обичам!
Страстта към теб течеше в моите вени...
Обичах те, дори сега да смърт да го отричам,
обичах те, единственият беше ти за мене.

Обичах те, а ще ми се да те обичам още!
Красотата на една любов да усещам,
да те погаля и целуна нежно нощем,
за да мога щастливо деня да посрещам.