Поредният край

Паника в душата ми се ражда
и виждам се в сълзи обляна.
Тъгата в гърлото горчи жестоко,
утолявам пак със сълзи свойта жажда.
Сърцето ми сега е жива рана,
думите забиха се в него дълбоко.

Какво да правя аз не зная вече...
Занапред в тъга ли да живея?
С какво и как да се лекувам,
цялата любов от мен изтече,
а изгубена съм аз без нея...
Единствено остана да тъгувам...

Как да си възвърна целотата?
Как да се опитам да продължа?
Та има ли смисъл щом съм сама?
Толкова е лесно ранима душата,
знаеш, а остави ме без жал сама,
захвърлена в забрава и тъга.

Няма смисъл дори и да плача,
отиде си, това е безвъзвратно,
знам, че няма да се върнеш...
Останах пак сама във здрача,
искам да се върнеш обратно,
но дори не пожела да се обърнеш...