Инат

Отпивам бавно от чашата с кафе,
гледам те през цялото време и въздишам...
заклехме се, че любовта ни няма да умре,
че ти ще ме обичаш и аз ще те обичам.

И в последствие какво ни се случи?
Обичахме се толкова дълго време,
но нещо пак попречи, пак не се получи...
Пак ще носим от раздяла тежко бреме.

Какво бе то, че уби, каквото имаше?
Дори не забелязахме, че всичко чезне,
продължихме, а то всичко взимаше
и създаде без жал най-дълбоката бездна.

Безчувствени стоим един срещу друг,
отпиваме безчувствено глътка кафе
и се правим на влюбени, на живота напук,
и се кълнем, че любовта ни няма да умре...