Последната раздяла

Това бе краят, всичко свърши между нас,
за пореден път всичко е изгубено.
Стоим пак двамата и мълчим от цял час,
а очите ни все още се гледат влюбено.

Има ли смисъл да опитваме отново?
Явно е, че куца нещо между теб и мен...
Трябва ли да почва театъра наново?
Нужно ли е да тъгуваме по цял ден?

Раздялата е решението, това го знаем,
трудно е и знаем, че ще ни заболи...
Но не можем вечно на любов да си играем
и да почерняме своите собствени дни.

Не е достатъчно да има любов между двама,
нужно е и друго, за да сме добре,
а е ясно, че между нас това го няма,
ще приемем факта, въпреки че ни е зле...

Прегръдка, целувка и поредния ни край...
Раздялата пак е за нашето добро, нали?
"Винаги ще обичам само тебе, знай",
за преден път чете се в нашите очи...