Безкрайност

Защо усмивката изглежда скрита,
а сърцето ми не спира на тупти?
Защо в очите ти поглеждаш ме сърдито
и зеницата ти казва, че боли?

Защо очите ти безспирно плачат?
От тях откъсват се безброй сълзи,
а твоето сърце безмълвно в здрача
проклина нашите души.

Едва поглеждаш ме, въздъхваш уморено.
Сълзите ти пред мене пак текат.
Очите ти са тъжни, сърцето е ранено,
а кървавите рани безкрайно ще болят.