Една душа


Всичко около мен се разпада
и на парченца се счупвам и аз.
Душата се чувстваше млада,
сега се крие вътре в нас.

Безпомощна и уморена тлее,
главата си отпуска безразлична,
отдавна тя за нищо не копнее,
разкъсва се от злоба демонична.

Остана й теб да обича безкрайно,
но дали ще я поискаш и ти?
Дали обичта ще бъде трайна?
Колко ще ви топлят тез искри?

Душата уморена се отпуска,
сгушва се във твоята душа.
Искрата все тъй бавно я напуска
и вместо теб, прегръща я смъртта.