Страх


Стоя си тук самотна под дъжда от страх,
очите ми са изпълнени със студен ужас, крещят
и се вглеждат бавно и мъчително във самотата.
В този измислен свят без смисъл аз живях,
но реалността накара илюзиите ми да умрат
и завинаги да се затвори на моят свят вратата...

Сега самотна и нещастна крача в реалността,
уби ме тя без капка милост, без капчица жал...
Мечтите ми угаснаха завинаги, сърцето е празно,
какво друго ми остава освен може би смъртта?
Та ако нямаш дори мечти за какво си живял?
За жалост в реалния живот само лошото е заразно...