Смърт


Какво бе то? Какво ни срина?
Какво прекърши нашата надежда?
Аз не зная, толкова време измина,
времето спомените ми уврежда.

Усмивка огрява твоето лице...
единствено помня това...
умираш, но усмихваш се като дете
и се отпускаш напълно в смъртта.

Сега се сетих! Ти си замина...
Болният мозък се гърчи в тъга...
откакто те няма, всичко се срина,
остана ми само да чакам смъртта.